УСТРОЙСТВО.

ЕКСПЛОАТАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОКАРА И МОТОКАР

Процесът на производство представлява последователност от десетки операции, твърде често сложни или изпълнявани на отдалечени работни места. Широко се разви специализацията, при която производството на еднакви или подобни изделия (болтове, гуми, предавателни кутии) се съсредоточава в едно предприятие, като по този начин се създава възможност за по-съвременна организация на производството.

Преминаването на изделията от едно работно място на друго, предаването на готовата продукция в склада или изнасянето й оттам за експедиция се осъществяват чрез вътрешнозаводския и складовия транспорт. Изследванията показват, че на едни тон готова продукция се падат от три до четири тона превозвани товари — материали, полуфабрикати, опаковани изделия. Като прибавим към това и трудностите на транспортния процес в производството, свързани с необходимостта от ритмично подаване на товарите, тесните проходи в работните помещения и складовете и необходимостта от изискванията за висока ефективност, става ясно колко високи са изискванията към транспортните средства. Като разрешение на тези проблеми трябва да се разглежда появата на електрокарите и мотокарите, наричани с общото име карн. Карите са особено ефективни във вътрешнозаводския и складовия транспорт поради няколко предимства. Най-голямото предимство на електрокарите и мотокарите е високата им маневреност — малките им габаритни размери позволяват да се използуват в тесните проходи на цеховите и складовите помещения.

Друго предимство, което е характерно за ннскоповдигачите и високоповдигачите, е възможността да повдигат товара и да го транспортират в повдигнато положение (на 300 mm от терена) на определеното разстояние. Това намалява необходимостта от работници за товарене и разтоварване. Важно предимство е лекотата на управлението на електрокарите и мотокарите с хндротрансмнсня. От една страна, тя се дължи на отпадането на съединителя и предавателната кутия, а от друга — на това, че ниските скорости позволяват на водача своевременно да се ориентира в пътната обстановка. ук трябва да се спомене и за още едно предимство на електрокарите — тяхната безшумност и липсата на отделящи се вредни газове във връзка с опазването на околната среда. Основният недостатък на електрокарите се състои в ограничените запаси на енергия на акумулаторните батерии.  От друга страна, за да се използуват пълноценно, необходимо е пътищата, по които те се движат, да са равни и гладки, без препятствия. Независимо от тези недостатъци карите навлизат все по-широко в производствения процес, тъй като отговарят на неговите изисквания.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА КАРИТЕ

Карите са подемно-транспортни машини, предназначени за вътрешноцехов, между цехов и вътрешноскладов транспорт. Най-ефективното използуване на различните типове е на разстояние от 50 до 400 ш. Предназначени са за поемане и транспортиране на различни палетизирани и непалетизирани товари. Имат неголеми размери, опростено управление, голяма маневреност и са особено полезни при ограничени складови площадки и голям поток от товари.

Понастоящем основните принципи за класификация на карите са следните:

а) според експлоатационното си предназначение те биват влекачи, платформени, нископовдигачи, високоповдигачи;

б) според вида на задвижването—задвижвани с електродвигател или двигател с вътрешно горене (бензинов или дизелов);

в) според броя на опорите — триопорни, четириопорни, мно-гоопорни; не трябва да се смесва броят на опорите с броя на гумите — съществуват кари с по две гуми на някое от колелата;

г) според вида на работния орган повдигачите биват с вилици или с платформа;

д) според вида на кормилната уредба — с кормилно колело, с лостово управление, с платформено (крачно) управление, ръчно-водими;

е) според положението на водача — със седящ водач, със стоящ водач, с придружаващ водач, само управляеми;

ж) според вида на гумите — с плътни или въздушни гуми;

з) според типа на електрическата уредба — директна и индиректна схема; последната може да бъде с контактори или с импулсно регулиране на скоростта на движение;

и) според възможните движения на повдигателната уредба при високоповдигачите—с надлъжно или напречно изнасяне на уредбата; със и без наклоняване на уредбата.

През 1961 г. бе въведена единна номенклатура и индексация на карите. Новите индекси (запазили гражданственост и до днес) представляват комбинация от две букви, означаващи типа на задвижването и вида според изпълняваната транспортна операция, и три цифри. За електрокарите означенията от 001 до 999 са разпределени но групи, отговарящи на различните видове. Така например от 001 до 099 са номерата, предназначени за платформени електрокари, от 101 до 199 — за ннскоповдигачи, от 201 до 399 — за електрокари с двигателна и управляема колона, от 401 до 499 — за електрокари с надлъжно или напречно изнасяне на повдигателната уредба, от 501 до 599 са номерата на влекачите и ремаркетата, от 601 до 699 — на универсалните високоповдигачи с товароподемност до 19,99 kN, от 701 до 799 — на универсалните високоповдигачи с товароподемност 20 kN и над 20 kN, а номерата над 800 са предназначени за специализирани електрокари.

Буквите са две: Е идва от електрокар, а втората е според вида на изпълняваната операция — В (високоповдигач), П (платформен), Н (нископовднгач). Изключение прави втората буква при индекса на влекачите — употребява се Т (от руското тягач), за да не се дублира буквената част на индекса на високоповдигачите.

В означенията на мотокарите вместо Е се пише Д (задвижването е с дизелов двигател) или Б (бензинов двигател), а пред три-цнфровото означение се пише съответно 1 или 2.

Тъй като при високоповдигачите с основния индекс се означава машина с определена от стандарта височина на повдигане 3300 mm, за да се посочат различните стойности на този параметър, след цифровата част се пише напр. 45 или 56 (респ. височина на повдигане 4500 или 5600 mhrj. Вариантите, осъществявани върху основните типове на базата на изменение на агрегати, възли или външно оформление, носят индекса на основната машина, като след цифровата част се поставя номерът на варианта — 1, 2, 3 и т. и. Например индексът. ЕВ 717.45.4 е на четвърто вариантно изпълнение на електрокар - нисокоповдигач тип 717 с височина на повдигане 4500 mm.

Важно значение има подготовката на товарите за транспортиране. Положението се усложнява при обработката на товар с различни габаритни размери или товари с малки размери. Изходът от това положение е използуването на палети.

Палетата представлява платформа, върху която се подреждат товарите; изработва се от дърво или друг материал. Съгласно БДС 5450—66 палетите са с широчина 0,8 m и дължина 1,2 т. Към платформата са закрепени крачета, така че вилиците на високоповдигача могат да влизат свободно.

На фнг. I са показани три вида палети: плоска (фнг. I а), каса-палета (фиг. 16) и Стойкова (фиг. 1 е). Плоската палета може •да бъде с две платформи и тогава е възможно обръщането й; това улеснява и подреждането на натоварените палети една върху друга. Бокс-палетите (каси-палети) са предназначени преди всичко за товари, чиято опаковка е застрашена от повреди (картонени кутии, пакети), или за единични дребни товари (детайли, бутилки). Стойковата палета е удобна за използване при транспортиране на единични товари (напр. двигатели, агрегати) на не много големи разстояния, когато не е целесъобразно да се правят за тях сандъци. *>хч 1. При полагането на товари в палетите трябва да се има предвид, че натоварването трябва да бъде от 2 до 10 kN. Трябва да използува не по-малко от 65% от площта на палетата, а височината на всяка палетна единица (жалетата плюс товарите върху нея) не трябва да превишава 950 mm; ако палетите не се подреждат във височина, тя може да достигне и до 1500 mm. От съществено значение е подреждането на товарите по такъв начин, че да не възниква опасност от разместването им.

Палети за транспорт на товари

а — плоска палета; 6 — бокс-палета; « — Стойкова палета

Друг начин за окрупняване на товарните единици е въвеждането на контейнеризацията. В жп транспорта отдавна се използуват контейнери предимно от дърво. Сега в света е създадена мрежа от производители на метални контейнери с различно предназначение — от контейнери за строителни материали до контейнери за лесно развалящи се продукти, снабдени със собствен хладилен агрегат. Товароподемността им варира от 50 до 300 kN.

В контейнерите могат да се подреждат палетизирани и непале-тизнрани товари. Все по-голямо приложение намират контейнерите, товарите в конто могат да бъдат обработвани с високоповдигачи.

ПЪРВА ЧАСТ

УСТРОЙСТВО НА ЕЛЕКТРОКАРА И МОТОКАРА

ОБЩО УСТРОЙСТВО НА КАРИТЕ

Както и всяка друга машина, карът представлява съчетание от възли и агрегати; действието на всеки от тях е подчинено на предназначението на машината. Възлите и агрегатите, обединени в уредби, изпълняват различни функции по такъв начин, че да осигурят общите функции на кара.

Общото устройство на най-разпространените машини — четириопорен електрокар универсален високоповдигач. Към рамата  са закрепени всички уредби на кара. Двигателният мост  служи да задвижи машината, а управляемият мост и уредбата за управление  — да осигурят движението на машината в желаното направление. С вилицата  се поема товарът, който с помощта на повдигателната уредба, задействувана от хидравличната уредба , се издига на необходимата височина. Спирачната уредба  осъществява спирането на електрокара, като действува само върху двигателните колела. Електрическата уредба, включваща и акумулаторната батерия , осигурява предаването на енергията до различните консуматори. На командното табло са разположени контролните уреди. Противотежестта  уравновесява преобръщащия момент от товара, чийто център на тежестта се намира извън опорите, а тегличът  позволява електрокарът да тегли и да бъде теглен.

Универсалните високоповдигачи са на-сложните кари е показано общото устройство на мотокар универсален високоповдигач с хидропредаване, при който разликата е в замяната на акумулаторната батерия с двигател с вътрешно горене . Въртящият момент се предава през хидропредавателя  и кар-данното съединение  до двигателния мост. Съществуват и мотокари с предавателна кутия.

Общото устройство на влекачите и платформените карн е аналогично, като липсват повдигателната н хидравличната уредба.

•Малко по-различно е устройството на ръчноводнмнте електро-кари-нископовдигачн,

Двигателната и управляема колона е предназначена за придвижване на кара по права и в завой. Уредбата за управление и спиране  осигурява завиването на кара и спирането му. С помощта на ръчния командоконтролер , закрепен на лоста , се пуска в действие тяговнят електродвигател . Хидравличната уредба  е предназначена за задействане на повдигателната уредба .

Спомагателните самонагаждащи се колела 7 служат за допълнителни опори при движение в завой. Тъй като предните опорни ролки се носят от повдигателната уредба, тук преден мост като самостоятелен възел не съществува.

Както се вижда от разгледаното дотук, основните възли и уредби на електрокарите са: рама (към нея е и тегличът), двигателен мост, управляем мост, ходови колела и опорни ролки, електрическа уредба, спирачна уредба, уредба за управление, хидравлична уредба, повдигателна уредба и командна уредба.

Както беше споменато, у нас са се произвеждат голям брой различни типове кари. Това позволява да се подбере най-подходящият за дадени експлоатационни условия.

Главни размери на карите — W универсален внеокопопдигач, 6 — на платформен електрокар:

Обикновено първоначалната оценка се прави на базата на техническата характеристика на кара. Под техническа характеристика е прието да се разбират данните за основните параметри. Трябва да се знае, че основният параметър за различните кари е различен: за платформените—това-роносимостта, за ннскоповдигачите и високоповдигачите — товароподемността, а за влекачите — теглителната сила, измерена върху теглича.